Музиката бавно зпочна да спира.
Настана тишина.
Въглена от фаса ми проблясна за секунда в тъмното.
Ехо от стъпки.
Страхът идва.
Черна коса,
черно лице,
черна усмивка,
зелени очи.
Спокойствие в очите на самия страх.
Рев.
Тропотот копита.
Въгленчето гасне на земята,
до него гасне и една душа...
© Nasko Atanasov All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
