Музиката бавно зпочна да спира.
Настана тишина.
Въглена от фаса ми проблясна за секунда в тъмното.
Ехо от стъпки.
Страхът идва.
Черна коса,
черно лице,
черна усмивка,
зелени очи.
Спокойствие в очите на самия страх.
Рев.
Тропотот копита.
Въгленчето гасне на земята,
до него гасне и една душа...
© Nasko Atanasov Все права защищены