Страх ме е
Страх ме е...
да си тръгна във шест вечерта,
да пресека кръстовището,
пълно с триглави змейове,
фарове,
псуващи
вещери,
вещици -
всякакви типове,
които са едни
Хора,
които някъде
говорят
нормално,
дори
спорят
нормално.
но в шест,
на това
кръстовище,
те
викат,
бибиткат,
псуват,
мразят,
линейкват,
президенстват,
буйстват,
сирен (свЯт),
полицействат,
катаджийстват...
Маршрутките са пълни със зверове
тогава.
И намръщените, които са
най-вътре,
във
хаоса
псуват,
мразят,
линейкват,
почти президенстват,
буйстват
и...
пълно е.
А такситата
със самочувствие
самочувстват
и онзи те пита:
„За къде си, пич",
а ти, или аз,
затварям тъпата врата и
викам -
бибиткам с уста,
псувам,
мразя...
не полицействам,
не президенствам...
защото нямам това право
и
нямам синя лампа
на гърба
(синя пъпка на задника
нямам!)
За да ме забележат!
Намразвам,
не искайки да мразя Хората,
които се връщат от
погребение,
вечеря,
болница,
театър,
публичен дом,
личен дом,
за сираци,
за психичноболни,
за раковоболни,
Хора с постоянна диария,
или от
среща с приятел,
любовна среща.,
от работа...
Хората, които не виждаш,
а
виждаш!
За Хората става въпрос...
страх ме е!
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
