Страха в очите гледам
Навярно безпричинно се страхувам,
когато ми е лекичко отнесено,
и в свят измислен цялата потъвам,
сред нотите фалшиви на оркестъра.
Луната е изпаднала в депресия,
преглъща самотата и пълнее
сред нощите по-дълги и по-есенни,
очите ми със нея ли стареят?
Но зная, красотата все е милата,
а пълна е тъгата със недъзи.
Очите да затворя – непосилно е,
Страха в очите гледам как ме търси.
Когато най-наситени са липсите,
запарвам си липа или пък смрадлика,
та даже да завържат и очите ми,
усещам как безгрижно пее чайника.
Готово е писмото да го пратя
на онзи луд, последен на планетата,
за който е отворена вратата...
Приспивам светлината на ръцете си.
