Навярно безпричинно се страхувам,
когато ми е лекичко отнесено,
и в свят измислен цялата потъвам,
сред нотите фалшиви на оркестъра.
Луната е изпаднала в депресия,
преглъща самотата и пълнее
сред нощите по-дълги и по-есенни,
очите ми със нея ли стареят?
Но зная, красотата все е милата,
а пълна е тъгата със недъзи.
Очите да затворя – непосилно е,
Страха в очите гледам как ме търси. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up