Страхувам се
Страхувам се, не от теб.
Не от лъжите, които ще изречеш.
Не от болката, която ще причиниш.
Страхувам се, не от това,
че ще се влюбя в теб до полуда
и ще остана разочарована.
Страхувам се от това,
че ще се променим.
От пътя, по който ще поемем,
защото няма път обратен.
Страх ме е, че ще изгубя себе си,
своята идентичност.
От това, че ще изгубя
свободата на духа.
© Виктория Димитрова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
