Jan 29, 2008, 12:03 AM

Страхувам се

  Poetry
930 0 1

Страхувам се

 

Страхувам се, не от теб.

Не от лъжите, които ще изречеш.

Не от болката, която ще причиниш.

 

Страхувам се, не от това,

че ще се влюбя в теб до полуда

и ще остана разочарована.

 

Страхувам се  от това,

че ще се променим.

От пътя, по който ще поемем,

защото няма път обратен.

 

Страх ме е, че ще изгубя себе си,

своята идентичност.

От това, че ще изгубя

свободата на духа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силни думи, но не ми звучат като поезия.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...