Страхувам се
Страхувам се, не от теб.
Не от лъжите, които ще изречеш.
Не от болката, която ще причиниш.
Страхувам се, не от това,
че ще се влюбя в теб до полуда
и ще остана разочарована.
Страхувам се от това,
че ще се променим.
От пътя, по който ще поемем,
защото няма път обратен.
Страх ме е, че ще изгубя себе си,
своята идентичност.
От това, че ще изгубя
свободата на духа.
© Виктория Димитрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
