Jul 18, 2006, 10:52 AM

Страхът

  Poetry
1K 0 6
Страхът е неотлъчно в нас
и аз до болка се страхувам.
Дори когато смея се на глас
притихнал страх, прикривам.
Не съм сгрешила, грях е този страх
приспиващ в мен  онази сила,
да се преборя с подтискащата власт 
на страха прекършената воля.

Не искам мен да покорява ,неговата сила
и с болката да ме притиска , да ме смила!
Началото на мъдростта е страх от Бога,
но не страхът да имаш човешка, своя воля!
.....................
"От всичко много се страхувам",
така е казал Масутацо Ояма-
създателят на стила Шотокан,
с замах изтръгнал на бика рогата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...