Jul 18, 2006, 10:52 AM

Страхът

  Poetry
1K 0 6
Страхът е неотлъчно в нас
и аз до болка се страхувам.
Дори когато смея се на глас
притихнал страх, прикривам.
Не съм сгрешила, грях е този страх
приспиващ в мен  онази сила,
да се преборя с подтискащата власт 
на страха прекършената воля.

Не искам мен да покорява ,неговата сила
и с болката да ме притиска , да ме смила!
Началото на мъдростта е страх от Бога,
но не страхът да имаш човешка, своя воля!
.....................
"От всичко много се страхувам",
така е казал Масутацо Ояма-
създателят на стила Шотокан,
с замах изтръгнал на бика рогата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...