Jul 18, 2006, 10:52 AM

Страхът

  Poetry
1K 0 6
Страхът е неотлъчно в нас
и аз до болка се страхувам.
Дори когато смея се на глас
притихнал страх, прикривам.
Не съм сгрешила, грях е този страх
приспиващ в мен  онази сила,
да се преборя с подтискащата власт 
на страха прекършената воля.

Не искам мен да покорява ,неговата сила
и с болката да ме притиска , да ме смила!
Началото на мъдростта е страх от Бога,
но не страхът да имаш човешка, своя воля!
.....................
"От всичко много се страхувам",
така е казал Масутацо Ояма-
създателят на стила Шотокан,
с замах изтръгнал на бика рогата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...