Feb 4, 2005, 10:07 AM

Страхът дълбае 

  Poetry
902 0 0
Изплашена до смърт...
Страхът дълбае
пробойни рани
по изнурено съзнание.
И пир на вещици
и прилепи кръжат
пробудени от някой,
заблудил се светъл лъч.
Времето се спъхва
безнаказано...
Проядени отломки
от кораба разбил се
във скалите
ще се запилеят
в търсене на остров нов
с надежда за спасение.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??