Отива си всичко твое,
отива в страната на смъртта,
потулено в мрака.
Няма какво да гори,
студен, като лед,
бледнеещ по стените,
стените на смъртта,
коварна бе съдбата ти без
право на глас...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up