Странен сън
Опитах се и днес съня си да разнищя.
Странен сън, пореден епизод,
във който някъде героите са се скрили.
Единият от тях бях аз, а той…
той трябваше да ме усети в мислите -
опитах се да го извикам,
но в бързината май пропуснах този шанс.
И трескаво по телефона го избирах, и… избирах,
цифрите изпод ръцете ми се палеха,
а от него – ни вест, ни кост…
Вървях, треперейки. Страхувах се дори,
затуй, защото да не го изгубя.
Оказах се в някаква си стая,
а прозореца – високо, и с решетки – странно…
И виждах само късче от небе…
Разплаках се насън…
Тогава нещо пред прозореца запърха.
Надигнах си очите - два гълъба пред тях.
И сякаш казваха ми нещо…
Обърнах се, зад мене хора. Непознати.
Един от тях като, че се ядоса
и по стената той се изкатери.
Достигайки до птиците,
за да им прикове крилата.
Потресена бях. Нахвърлих се върху му.
Как можа! – му рекох.
А той обърна се, ехидно процеди през зъби:
Няма как! Не виждаш ли, че пречат?!
Ядосах се на себе си.
Че не успях да ги достигна, за да им върна полета…
А погледът им птичи бе посърнал.
Болеше ги, а аз не можех нищичко да сторя по въпроса.
Тогава някой от тълпата, (не бях го забелязала преди),
подаде някаква си стълба.
- Това ще ти реши проблема – рече той едва.
Обърнах се, за да го зърна-
но образът изчезна в полумрак.
Качих се бавно, стигнах до решетката.
Успях! Освободих крилете им.
И те щастливи, отново полетяха.
Събудих се и седнах във леглото.
Заплаках.
Какво ли значеше историята странна?
И как ли ще да продължи нататък?!
18 ноември 2007
© Нели All rights reserved.
