Странник...
Странник…
„Той онзи странник със лескова пръчка е,
която кладенци открива в суша.“
/Ева Севова/
Върви по начертаните посоки
преследвайки мечти от станиол
със мислите оплита всеки
поклащайки вълшебен ореол.
Избира да обича денем
пробуден от дълбокия си сън
усеща се невидимо потребен
в един далечен странен звън –
прегракнал писък на звезда-камбана
отекващ в коридора на смъртта
в пиесата от бъдеще избрана
да съхрани магичната душа.
Понякога се взира в мрака
преплел ръце във сложен послепис
една надежда вътре в него чака
описана във древен ръкопис.
Небето му е тясно за копнежи
простира ги във други светове
в следобедите пали свещи
с очи пришпорва бели ветрове.
Той има даже огнена любима –
една кошута скитаща в гора
тя бди над същността му неделима
във тихата наземна синева.
Да, този странник пази светлината
извираща от Божия амвон
и знам, че ще досбъдне красотата
закрилян от вселенския закон,
че всичко се постига само с вяра,
заключена в човешкото сърце,
съдбата във далечното изгряла
ще се роди от двете му ръце.
25.10.1017г.
Елица
© Елица Георгиева All rights reserved.
