Странник...
Странник…
„Той онзи странник със лескова пръчка е,
която кладенци открива в суша.“
/Ева Севова/
Върви по начертаните посоки
преследвайки мечти от станиол
със мислите оплита всеки
поклащайки вълшебен ореол.
Избира да обича денем
пробуден от дълбокия си сън
усеща се невидимо потребен
в един далечен странен звън –
прегракнал писък на звезда-камбана
отекващ в коридора на смъртта
в пиесата от бъдеще избрана
да съхрани магичната душа.
Понякога се взира в мрака
преплел ръце във сложен послепис
една надежда вътре в него чака
описана във древен ръкопис.
Небето му е тясно за копнежи
простира ги във други светове
в следобедите пали свещи
с очи пришпорва бели ветрове.
Той има даже огнена любима –
една кошута скитаща в гора
тя бди над същността му неделима
във тихата наземна синева.
Да, този странник пази светлината
извираща от Божия амвон
и знам, че ще досбъдне красотата
закрилян от вселенския закон,
че всичко се постига само с вяра,
заключена в човешкото сърце,
съдбата във далечното изгряла
ще се роди от двете му ръце.
25.10.1017г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
