Melanie (Елица Георгиева)
163 341
26.10.2017 г., 20:46 ч.

Странник... 

  Поезия » Философска
403 2 4

 

Странник…

 

                 „Той онзи странник със лескова пръчка е,
                  която кладенци открива в суша.“
                                     /Ева Севова/

 

Върви по начертаните посоки
преследвайки мечти от станиол
със мислите оплита всеки
поклащайки вълшебен ореол.
Избира да обича денем
пробуден от дълбокия си сън
усеща се невидимо потребен
в един далечен странен звън –
прегракнал писък на звезда-камбана
отекващ в коридора на смъртта
в пиесата от бъдеще избрана
да съхрани магичната душа.
Понякога се взира в мрака
преплел ръце във сложен послепис
една надежда вътре в него чака
описана във древен ръкопис.
Небето му е тясно за копнежи
простира ги във други светове
в следобедите пали свещи
с очи пришпорва бели ветрове.
Той има даже огнена любима –
една кошута скитаща в гора
тя бди над същността му неделима
във тихата наземна синева.
Да, този странник пази светлината
извираща от Божия амвон
и знам, че ще досбъдне красотата
закрилян от вселенския закон,
че всичко се постига само с вяра,
заключена в човешкото сърце,
съдбата във далечното изгряла
ще се роди от двете му ръце.

 

25.10.1017г.
Елица

© Елица Георгиева Всички права запазени

Стихчето е провокирано от стих посветен на Странника Живот прочетен при приятелка!

Просто се опитах да споделя още една гледна точка! :)

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??