Не ме приемай във дома си, страннико!
Безпристрастно ще заграбя всеки ъгъл.
В душата ми е само непонятност.
(Аз много други като теб съм лъгала.)
Не ме копней в съня си, страннико!
Не нося онзи жар на птиците.
Ръцете ми са сухи... от раздаване.
(Такава едва ли някога обичал си.)
Не ме докосвай с нежност, страннико!
Сърцето ми не вярва във прераждане.
Очите ми са слепи. Питай вятъра,
защото нямам своето пристанище.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
