Душата ми обича те, копнее те,
докосната от твоята магия -
страстна, покоряваща,
изпепеляваща!
Усещам те,
където и да си!
Проникваш в съществото ми,
и аз не се съпротивлявам,
напротив!
Въвличам се във вихъра,
във вихъра безумен,
поглъщащ ме,
изпиващ ме,
погубващ ме,
възкръсващ ме -
вихъра
на нашата любов!
И там си ти - такъв,
какъвто те жадувам,
единствен,
непокорен,
истински,
мой!
© Мартина All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
