Страст
Избягах от очите ти далече,
поисках да се скрия доживотно,
но бурен вятър скърши ми крилете
и бягството ми стана невъзможно.
Въртях се в омагьосан кръг,
достойнството си в гроб положих,
а после с длани рових се в пръстта
останките да сбирам като просяк.
Душата ми едва не изгоря,
димът попречи ми да дишам.
Сега поливам огъня с вода
и гневни думи все изричам.
Не мога твоя свят да понеса -
студен, на безразличие ухаещ.
Посмях в него да се нанеса
като сиротник за подслон дерзаещ.
Но..стига! Утрото настъпва вече
и болката в нощта си ще запазя.
Заключена във нощни часове,
лицето й не бива да показвам.
Избягах от очите ти далече,
въпрос на време е да се завърна.
Безсилна съм, не крия вече,
страстта във пепел да превърна.
И както птицата гнездо изплита
под нечия прогнила стряха,
към тебе низ от страст ще изплета
рискувайки от страст да те намразя.
© Михаела Тодорова All rights reserved.
