Страсти в коневръза
От коневръза тропот, рев и вик се чува!
Каква ли буря се е разразила?
Кокошките пикантна новина раздуват:
„Магарето се влюбило в кобила!!”
Видял я Марко сутрин рано на закуска -
ей, тъй – когато си похапвал тръни.
Харесал я, поискал нея тъй да схруска,
но не преценил и се издънил.
От нечестиви мисли клетникът подгонен,
набързо вмъкнал се във коневръза.
Съветник лош на Марка явно бил нагонът
и дяволът го ръчкал да побърза.
Кобилката – красива, малка и изящна,
и без хабер за Марковите страсти,
флиртувала с един жребец прекрасен,
замаяна от конското си щастие.
Мъдрецът клепоух, достатъчно разгонен,
наивно бързо искал да я обладае,
от страст магарешка във този миг подгонен,
тъй ревнал, че сърце да ти се разиграе!
На чест от неговия рев засегнат яко,
жребецът в миг му теглил къча.
А клетникът се проснал на земята,
младокът пък гърди изпъчил.
Кобилката изцвилила, от кеф доволна,
че зарад нея тук хвърчат копита.
На Марко пък, горкия, станало му болно.
Дали боли го – никой не попитал.
Прибрало атрибута клетото магаре,
безславно тръгнало си към обора,
забравило страстта, която го изгаря,
и на гърба – с товара на позора.
Кокошките закудкудякали: „Скандално!”,
забравили да рият във боклука!
А Марко от обора жално заревал, но
за него тука на кого му пука?...
Обсъждали го животинките във двора,
на извънредния съвет събрани.
Излезли в края с резолюция: „Позора
за сметката на Марко да остане.
Любов – любов! - но то така не може,
Отде на где - със тоя или с оня!
Обекта си подбирай, да не се изложиш,
за да не стане като Марко с коня!”
© Роберт All rights reserved.
