Страстта ми е палач
Детските очи ме гледат
плахо отстрани, безгласно.
Допирът с тъгата бледа -
първи признак за реалност.
С музика летните нощи
светят в очите и търсят
пътища стари и нови
за среща с твоите пръсти.
Бягам между хаос и мир,
прокудена от съвестта.
Страстта ми бе ориентир,
доведе ме до пропастта.
Студено е под краката -
втори признак за реалност.
Със ръка ме милва мрака,
луд от нежност и от ярост.
Аз на прага съм на плач,
в мен детето те обича.
Сега страстта ми е палач,
всички признаци отрича.
© Катя All rights reserved.
