Стрелки
Стрелките на часовника не чакат,
стрелките на часовника тик-такат
и отброяват всеки минал миг
от живота весел, тъжен, разнолик.
Забързани годините минават,
еднички спомените ни остават
от мигове, останали зад нас
да топлят във самотен час.
Скъп спомен кой ли би забравил,
но как ли споменът ще те погали,
когато в някой сив и мрачен ден
паднеш след поредна битка уморен?
Кой топла длан ще подаде тогава?
Останал сам, обречен на забрава,
кой сълзите ти горчиви ще попие?
Кой мъката ти от лицето ще изтрие?
До себе си във всички свои дни
всеки има нужда от очи добри,
от грижовни и обичащи ръце
от топло и разбиращо сърце.
В миговете чакащи пред нас,
до оня старшен и последен час
в живота ни забързан и суров
всеки има нужда от любов.
ноември 2003г.
© Даша All rights reserved.
