Стреляй!
Стреляй! Ей тука, в сърцето цели се.
Стреляй! Не смей да пропуснеш!
Не във съседката, не във дървото.
Стеляй във мене! Аз не допускам
някъде друга мишена да търсиш.
Стреляй! Недей да помисляш за болка.
Стреляй! Със точния мерник мери се.
Няма да дам да пропуснеш отново.
Ей тук ме простреляй - право в гърдите.
Не във жабока и не във стъклото.
Казвам ти, в мене цели се...
Някъде там, на високо, в небето
влюбено птица въздъхна...
Пак ли ми сметката крива излезе
или стрелата ти - крива?
Аз се отвръщам, отричам от тебе!
Мен, Купидоне, отново подмина.
© Калина Игнатова All rights reserved.
