Строй
Под строй, но някак и встрани,
стои неделя –
събира всички бързи дни
и ги разделя.
Сред този яростен поток –
оттук-нататък,
ти дава сила за отскок,
но твърде кратък.
Омесил хляб, когато ти
с надежда скрита
повярваш, че си Бог почти
и сътворител,
ще видиш още преди мрак
да падне ничком,
че делникът се ражда пак.
И пак, че тича.
Това е кръговрат. Или
е центрофуга.
И вече питаш се дали
ще бъде друго.
Но в седмичния бързовей
денят последен
напомня – още си човек,
било и беден.
© Миглена Миткова All rights reserved.
