May 16, 2008, 8:53 PM

Стръкче обич

  Poetry » Love
1.3K 0 19

Когато уморен се върнеш вечер,
на пръсти да отворя ще изтичам...
С усмивка, вместо лампата ще светя,
с очи душата твоя ще събличам...

Ще сложа хляб и сол на наш' та маса,
две чаши с лудо вино от сърцето...
В ръцете - икебанена украса,
ще кима стръкче обич звездоцветно...

На малкия диван ще те повикам...
Главата ти във скута ще посрещна...
Едно за теб да бъда, ще поискам:
приятел, дом, жена и... още нещо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...