СТУД
Отшумяват стъпки в тишината,
простенващи с последния акорд
на струните, попили самотата...
превърнала душата във коптор!
Неистово жадувам да заплача,
сълзите ми да изцелят греха...
от спомените парещи във здрача
на мислите, обвити в суета...
Очите ми са сухи от греховност,
болеят от нестихнали лъжи...
окичили света ми с илюзорност,
кръвта удавили във черни тегобИ...
Безгласно е сърцето от злокобна,
безбрежна, няма, глуха пустота...
и тегнеща, душата ми безбожна,
осъдена в позорна нищета...
Пречупени са светите копнежи,
заспали са те вечния си сън,
обрулени от думите невежи...
изречени нехайно и без звън!
.....
Студено е! Витае болка...
прекършила света ми във юмрук,
изпила и диханието на сърцето,
вледенено в адски, тъжен студ...
© Деси Инджева All rights reserved.
