Jane_d (Деси Инджева)
124 4433
20 авг. 2007 г., 22:22

СТУД 

  Поэзия
844 0 15
 

Отшумяват стъпки в тишината,

простенващи с последния акорд

на струните, попили самотата...

превърнала душата във коптор!

Неистово жадувам да заплача,

сълзите ми да изцелят греха...

от спомените парещи във здрача

на мислите, обвити в суета...

Очите ми са сухи от греховност,

болеят от нестихнали лъжи...

окичили света ми с илюзорност,

кръвта удавили във черни тегобИ...

Безгласно е сърцето от злокобна,

безбрежна, няма, глуха пустота...

и тегнеща, душата ми безбожна,

осъдена в позорна нищета...

Пречупени са светите копнежи,

заспали са те вечния си сън,

обрулени от думите невежи...

изречени нехайно и без звън!

.....

Студено е! Витае болка...

прекършила света ми във юмрук,

изпила и диханието на сърцето,

вледенено в адски, тъжен студ...

© Деси Инджева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??