Студ и тишина остана

в деня, във който мълчаливо тръгна,

за довиждане вдигна ръка

и бавно гръб обърна.

Тръгна, а една жена остава

да чака да се завърнеш ти.

Едва сега заминаваш,

а вече усеща липсата ти.

Студ и тишина...

Само това усеща.

Студ и тишина,

с нетърпение ще чака следваща среща.

Студ и тишина,

само това оставаш.

Студ и тишина,

надалече ти заминаваш.

Но жената запомни

такава, каквато е,

с кафяви като твоите очи

и нестихваща усмивка на лицето.