Студ и тишина
577
0
1
Студ и тишина остана
в деня, във който мълчаливо тръгна,
за довиждане вдигна ръка
и бавно гръб обърна.
Тръгна, а една жена остава
да чака да се завърнеш ти.
Едва сега заминаваш,
а вече усеща липсата ти.
Студ и тишина...
Само това усеща.
Студ и тишина,
с нетърпение ще чака следваща среща.
Студ и тишина,
само това оставаш.
Студ и тишина,
надалече ти заминаваш.
Но жената запомни
такава, каквато е,
с кафяви като твоите очи
и нестихваща усмивка на лицето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пролетното момиче Всички права запазени
