Mar 9, 2008, 1:58 PM

Студена любов

  Poetry » Love
1.4K 0 2

Студена любов

 

 

Стоманени пръсти обвил си

около моето жарко сърце.

И сякаш във мен ти убил си

душата ми на дете.

 

 

 

Студени и грозни, очите

кървят от омраза и страх,

че имат над теб власт жените,

които  изгарят от страст.

 

 

 

Даряван от майка си бил си

единствено със студена любов.

И днес само на мен мил си,

но изгаряш от огън нов.

 

 

 

Това не е като нейната обич,

а е топла и нежна безкрай.

Не е на омразата бич,

а е най-сладкият рай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тонка Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...