Студеният вятър
Студеният вятър се върна напролет!
Просмука се в тънките слънчеви блузи,
заблъска в лицата ни злобно напомняне,
телата ни топли изтръпна, изпружи!
Изплези език към небето синеещо,
подхвана лъчите, превърна ги в себе си,
наказа душите, за слънце копнеещи,
и втъкна в ушите ни ноти насечени.
И втресе ги в миг тротоарите сиви,
витрините стиснаха прашни клепачи
и всеки с ръце раменете потрива,
тревите превити след миг ще заплачат!
Студеният вятър се върна напролет!
Но слънцето само дари благородно
на този нахалник последния полет,
преди към горите без жал да го погне!
© Катя All rights reserved.
