Iszaard (Нели Дерали)
62 137
Nov 25, 2014, 4:50 PM

Студено 

  Poetry » Love
645 0 6

Додето отмине сърдечният студ, дотогава ще зъзнат дърветата.

А далечни слънца ще огряват ъглите на някакви странни раздели.

Ще печеля трошици разбиране, че студено е, но пък е светло,

и това е навярно достатъчно. Щом съдбите си вече сме сплели.

 

Ще умират надежди, затиснати от бездушната завист на времето,

отстояващо своето право да отнема каквото успее.

Но детинският порив в сърцето ми - недокоснато розово семенце,

ще остава наглед мразовито, ала в себе си тихо ще пее.

© Нели Дерали All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Северина! Благодаря, Гергана! Радвам се, че прочетохте и коментирахте.
  • Едно от най-добрите неща, които съм чела напоследък, а чета доста поезия! Великолепно е! Поздравления!
  • Благодаря, Мисана! Благодаря ви,Ради, Красимир!
    Ще ми се да не бях писала това стихотворение, защото е наистина много трудно да се опази това премръзнало зрънце - недокосната от злобата и завистта на "ближните" душевност.
  • Чудесен, чудесен стих, Нели!
    Прочетох с удоволствие и уважение!
  • Много е хубаво. Браво!
  • "Ще умират надежди, затиснати от бездушната завист на времето,
    отстояващо своето право да отнема каквото успее.
    Но детинският порив в сърцето ми - недокоснато розово семенце,
    ще остава наглед мразовито, ала в себе си тихо ще пее."

    С тези редове си казала много, Из! Отлична характеристика на Времето - Бездушният Похитител на всичко стойностно в душите ни. Но "недококснатото розово семенце" на "детинския порив", то не може да похити до Смъртта ни!

    Поздравление за отличното стихотворение и най-висока оценка от мен!
Random works
: ??:??