Студено беше тая нощ
Студено беше тая нощ.
Толкова непожелано криеше в сенки
от вечерни творения, обсипани в разкош...
А аз под одеалото треперех и устните ми бяха бели...
Кожата настръхваше ми до полуда.
Объркаха се спомените през един.
Знаех, че ласката сега е друга...
И ти забравен си, като одеало в счупен скрин...
И сега отново от тебе се нуждая...
Объркано прехвълям лист след лист...
Прекършена е светлината на оная,
дето вярваше, че пътя може да е чист...
Цяла нощ беше безпаметно студено.
И аз търсих твоите следи.
Макар всяка истина да остана презряна и ранена,
спомените идваха на приливи от бисерни сълзи...
И от толкоз тичане из сенките заспах,
уморена от тревога...
И спомена отиде си, от безбожия греховен...
И на сутринта отново бе студено. Но, за Бога!
В стаята ми прозорецът цяла нощ е бил отворен...
Толкова непожелано криеше в сенки
от вечерни творения, обсипани в разкош...
А аз под одеалото треперех и устните ми бяха бели...
Кожата настръхваше ми до полуда.
Объркаха се спомените през един.
Знаех, че ласката сега е друга...
И ти забравен си, като одеало в счупен скрин...
И сега отново от тебе се нуждая...
Объркано прехвълям лист след лист...
Прекършена е светлината на оная,
дето вярваше, че пътя може да е чист...
Цяла нощ беше безпаметно студено.
И аз търсих твоите следи.
Макар всяка истина да остана презряна и ранена,
спомените идваха на приливи от бисерни сълзи...
И от толкоз тичане из сенките заспах,
уморена от тревога...
И спомена отиде си, от безбожия греховен...
И на сутринта отново бе студено. Но, за Бога!
В стаята ми прозорецът цяла нощ е бил отворен...
© Ди All rights reserved.
