Студено злато

Poetry » Blank verse

797 0 0

В студено злато се превърна любовта ми.

Блести отвън, но няма пламък вече в мен.

Студено злато - и реже вените ми всеки път, когато

с лъжи отиваш ти далеч от мен...

Безчувствен си - парче метал е твоето сърце.

Омразата засипва с пепел нашите чувства -

имаше ги някъде преди...

Отивай си! Не се обръщай!

Аз няма да те моля - в мислите си с друга ти...

Студено злато - не знам дали за теб ще ме боли?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0