Ти тръгваш. Подавам ти ръка.

И тръпнеш. Дали е от студа?

Зима е. И вън, и вътре в душите.

Вали. Студът сковава ни сълзите.

Обречени! - но има хиляди значения.

Обречен е и клоунът на забавления.

Играта си играем. По-добри.

И се молим да не знаем, че боли.

Шумят ушите. Думи заличават.

Остават дните да преследват края.

Вселената от неизречени полиби

взривява се на малки срички.

Студът приятел е сега - обезболява.

Като отрова е - нас двамата спасява.

Колкото сме по-далеч, по-силен той.

С всяка стъпка. Леден меч. Покой.

Върви, Ромео! Зимата вилнее. Нека!

Душите прави бели. Раздялата по-лека.

Върви! Не се обръщай! Всичко ще белее...

И що остана, с белотата ще се слее.