Стъклен замък
Живееше във замък от стъкла
принцеса — много нежна, доверчива,
отвън — усмихваше се на света,
но вътрешно не беше тъй щастлива!
Тя мислеше, че може с доброта,
светът край нея по-добър да стори.
Но бъркаше! Все ставаше така,
че срещаше врати затворени!
Понякога отбиваше се принц,
омайни думи лееше във песен,
раздаваше усмивки и цветя,
и мислеше живота ще е лесен.
За обещания съвсем не иде реч,
не може с принца тъй да се говори!
И станеше ли дума за това
изчезваше в нощите без да спори!
Принцесата оставаше сама,
затваряше сърцето си с окови.
И питаше се... Пак ли не разбра?
Не ти ли стигат рани и затвори!
Добре, че имаше придворни дами три,
те мира не и даваха, не спряха!
Говореха и молеха дори
не искаха миг повече да чакат!
Изправена, потропваща със крак
най-първа Вяра, с огън във очите
и обясняваше, че може всичко пак,
ако поиска, даже и звездите!
Надежда с мил, примамлив глас,
разказваше как сбъдват се мечтите,
не трябвало да губи нито час,
че времето безжалостно отлита!
Любов седеше тихо отстрани,
усмихваше се... можеше да чака!
Оставила бе своите сестри
принцесата да изведат от мрака.
Тя знаеше! Сърцето щом тупти,
ще оздравее рано или късно,
любов ще може пак да подари
и в огън като Феникс да възкръсне!
© Радка Горанова All rights reserved.
