ria (Гергана Иванова)
284 3180
Apr 3, 2012, 3:30 PM

Стъкленица 

  Poetry » Love
1428 0 6

Ти си всичко, което имам.

Аз - което не ти достига.

С дума в ступор те форматирам.

В стих, от упор ми слагаш жига.

 

Като покрив съм ти, бездънен.

Като подлез си ми, в душата.

Аз помилвах те с ранг: Осъден!

Ти заключи ме в дом от вятър.

 

Тази лудост параноична

от вибриращ словесен ритъм

галопира тахикардично

в стъкленица със пясък ситен...

 

Нови влюбени, в нова ера

стъкленицата ще открият,

в два фосила очи ще вперят:

- С обич времето... бойкотират.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??