3.04.2012 г., 15:30 ч.

Стъкленица 

  Поезия » Любовна
1271 0 6

Ти си всичко, което имам.

Аз - което не ти достига.

С дума в ступор те форматирам.

В стих, от упор ми слагаш жига.

 

Като покрив съм ти, бездънен.

Като подлез си ми, в душата.

Аз помилвах те с ранг: Осъден!

Ти заключи ме в дом от вятър.

 

Тази лудост параноична

от вибриращ словесен ритъм

галопира тахикардично

в стъкленица със пясък ситен...

 

Нови влюбени, в нова ера

стъкленицата ще открият,

в два фосила очи ще вперят:

- С обич времето... бойкотират.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??