Стъкленица
Ти си всичко, което имам.
Аз - което не ти достига.
С дума в ступор те форматирам.
В стих, от упор ми слагаш жига.
Като покрив съм ти, бездънен.
Като подлез си ми, в душата.
Аз помилвах те с ранг: Осъден!
Ти заключи ме в дом от вятър.
Тази лудост параноична
от вибриращ словесен ритъм
галопира тахикардично
в стъкленица със пясък ситен...
Нови влюбени, в нова ера
стъкленицата ще открият,
в два фосила очи ще вперят:
- С обич времето... бойкотират.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
