По прозрачната ми кожа сякаш пише:
Ела,
ела и ме строши,
защото и ден няма да изкарам, без да си тук.
Под изгарящия дъжд аз едва дишам.
Иди,
иди го потуши,
заради мен, защото утре няма да те има.
Пречи ли ти, че ръцете ми са цветя?
Дали,
дали да ги скъсам,
да не те заслепяват, тези днешни слънчогледи? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up