Стълбището е среда
най-спокойна на света,
сред мърсотия, смрад и немота,
рядка кал тече, но с нея мисълта
и всред спокойствието на студа,
се ражда из бетона мъдростта.
На границата между стъпала,
калява се човешката душа,
придобива воля, раснат и крила,
за ум критичен, твърдост, свобода,
нужни качества за личността,
седяща цял живот по стълбища.
© Александър Митков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
