Стълбището е среда
най-спокойна на света,
сред мърсотия, смрад и немота,
рядка кал тече, но с нея мисълта
и всред спокойствието на студа,
се ражда из бетона мъдростта.
На границата между стъпала,
калява се човешката душа,
придобива воля, раснат и крила,
за ум критичен, твърдост, свобода,
нужни качества за личността,
седяща цял живот по стълбища.