По улиците на тъгата ми тръгни
и не спирай, докато не угасне
болката, впила всичките си сетива
и пипала във мен.
Това не е някаква нехайна (р)еволюция
на любовта,
а сатанинско танго на недоносени чувства
и спомени.
Дай ми подслон във себе си -
меланхолични притчи са пръстите ти,
неспирно бълнуващи мрак.
Нищо не мога да усетя, ...