По улиците на тъгата ми тръгни
и не спирай, докато не угасне
болката, впила всичките си сетива
и пипала във мен.
Това не е някаква нехайна (р)еволюция
на любовта,
а сатанинско танго на недоносени чувства
и спомени.
Дай ми подслон във себе си -
меланхолични притчи са пръстите ти,
неспирно бълнуващи мрак.
Нищо не мога да усетя, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up