Града разтърква сънени очи,
усмивка бегло се прокрадва,
облян от слънчеви лъчи,
денят да бъде хубав предвещава.
Навсякъде лудешки минувачи,
забързани сноват необяснимо,
камбанен звън, кристални чаши,
подготвя се събитие значимо.
Под светлини луминесцентни,
виолата приглася на гъдулка,
оркестър е засвирил ведри песни,
букет, поднесен на красива булка.
© Виктория Тасева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
