Града разтърква сънени очи,
усмивка бегло се прокрадва,
облян от слънчеви лъчи,
денят да бъде хубав предвещава.
Навсякъде лудешки минувачи,
забързани сноват необяснимо,
камбанен звън, кристални чаши,
подготвя се събитие значимо.
Под светлини луминесцентни,
виолата приглася на гъдулка,
оркестър е засвирил ведри песни,
букет, поднесен на красива булка.
© Виктория Тасева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
