Навън се свечерява.
В отворения прозорец -
профилът на младенец
на фона тъмен се откроява.
Докосвам безкрая, синевата,
птича песен улавят ми сетивата,
неусетно синьото
в тъмно-сиво се променя -
мигът мига подменя...
Докосвам простора отново,
а там, в безкрая нищо ново -
миг мига сменя,
мигът мига отменя.
А през отворения прозорец
се откроява профила на старец...
© Анна Попова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
