13.03.2008 г., 7:41

Свечеряване

659 0 5
 

 

Навън се свечерява.

В отворения прозорец -

профилът на младенец

на фона тъмен се откроява.

Докосвам безкрая, синевата,

птича песен улавят ми сетивата,

неусетно синьото

в тъмно-сиво се променя -

мигът мига подменя...

Докосвам простора отново,

а там, в безкрая нищо ново -

миг мига сменя,

мигът мига отменя.

А през отворения прозорец

се откроява профила на старец...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...