Feb 13, 2019, 11:10 AM

Свещен Огън

  Poetry » Other
1.4K 1 0

О, Любов,

Ти тъй нежна правиш ме 

и след това раняваш ме 

в Свещеният си Огън Ти изгаряш ме,

за да се преродя от пепелта...

 

И после от пръстта 

високо в небесата извисяваш ме,

със огнени криле даряваш ме,

и със дъха си 

огнен пламък във душата ми запалваш,

за да мога да летя...

 

Онези, що горели са докрай във Твоят Огън,

Ти даряваш със огнен жезъл

И във очите им Ти нежно две искрици там поставяш

и наричаш ги носители на Пламъка Свещен

 

Докоснати от Тебе в този ден,

от този миг нататък 

Пътят им вовеки осветен остава

и Божественият лъч

чрез тях душите озарява..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свещен Огън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...