Бели облачета в светлината на утрото
нежно танцуват в небето, окъпано
от хиляди бисерни капки дъждовни.
Реят се, леки и перести, плуват,
към лъчите на слънцето бързат,
запленени от диска му ярък.
И както Икар е опарил крилата си,
тъй безнадеждно те смели са
в своя устрем към красивото,
светлото, ведрото, вечното.
© Красимира Марулевска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
