Jun 9, 2007, 10:52 AM

СВЕТЛИНА

  Poetry
685 0 1

Недей да чоплиш старата корица
на миналите рани и сълзи,
а просто в църква запали свещица
и вярвай само в днешните си дни...

Не дава Бог да бъдеш все самотен,
все болен и недоразбран.
Посял ли си в душата си доброто,
ще жънеш и плода на любовта.

Сега поспри, огледай се спокойно
и виж - светът не се е променил:
доброто винаги се връща двойно,
а злото се забравя като дим...

Щом жив си - само вярата ти трябва,
да любиш - нужна е душа.
Достатъчно е обич  да те грабне,
за да откриеш свойта светлина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Райчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...