Светлината
Над хълмовете стапя се деня
и пак зад тях прииждат и надеждите.
Във долчинка на свитата душа
светулкови проблясват светлинките.
За миг затваряйки очи
клепачите потрепват звездовидно,
ако се скършат вашите мечти,
повярвайте си, връщат се отново.
Ако не ви достига на софрата хляб,
тогава до насита се хранете
със Словото, което учи, че е враг,
щом зло излиза от сърцето.
И добротата ще нахрани
не само тялото, а и душата.
Щом времето лекува всички рани,
то белезите заличава светлината.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
