Apr 22, 2009, 5:56 PM

Светлината...

  Poetry » Love
954 0 0

Светя ли?
Не знам...
душата ми
разкъсва се на две -
гори,
боли,
в терзания се вие...
Към светлината
вдигам пак очи,
а само мрака
срещам там
и... нищо -
просто тъмнина...
и пак е изпреварил светлината.
А душата ми жадува
поне една искра

от нея - светлината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...