Светлината на моя прозорец
Светлината на моя прозорец
Светлината на моя прозорец
всяка сутрин наднича от изток
и дори да е плътно затворен,
топло пак по лицето ми плисва.
Неуморно от тоя прозорец
през деня всяко кътче огрява
и макар че с праха все се боря –
като стара свекърва опява.
Светлината на моя прозорец
вечно търси боклуци, бацили,
със стийнмопа минавам отгоре,
пускам пара, пуфтя от безсилие.
Но мушкато на тоя прозорец
сложих – лудна, разцъфна, алее,
светлината вълшебството стори –
и микроб да припари не смее.
Светлината на моя прозорец
вечер бавно залязва на запад.
Тъмно, страшно – не ми се говори –
ей, котано, да спим – дай ми лапа!
Утро ново под тоя прозорец
да дочакаме в мъркане двете.
Светлина нека злото пребори –
сто години все тъй да ни свети.
© Венета All rights reserved.
. Обикновено са несъвместими неща, но в моя случай котката ми е домошарка - обича цветята
