Светлината на моя прозорец
Светлината на моя прозорец
Светлината на моя прозорец
всяка сутрин наднича от изток
и дори да е плътно затворен,
топло пак по лицето ми плисва.
Неуморно от тоя прозорец
през деня всяко кътче огрява
и макар че с праха все се боря –
като стара свекърва опява.
Светлината на моя прозорец
вечно търси боклуци, бацили,
със стийнмопа минавам отгоре,
пускам пара, пуфтя от безсилие.
Но мушкато на тоя прозорец
сложих – лудна, разцъфна, алее,
светлината вълшебството стори –
и микроб да припари не смее.
Светлината на моя прозорец
вечер бавно залязва на запад.
Тъмно, страшно – не ми се говори –
ей, котано, да спим – дай ми лапа!
Утро ново под тоя прозорец
да дочакаме в мъркане двете.
Светлина нека злото пребори –
сто години все тъй да ни свети.
© Венета All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И мушкатно-котешко
. Обикновено са несъвместими неща, но в моя случай котката ми е домошарка - обича цветята Поздрави, Росе! -
Светло, топло...
-
Благодаря, Роби! Поздрав и от мене!
-
Едно роботче те поздравява!
-
Благодаря, Адриан, оценявам го!Трогната съм!
Белла, много си мила, най-светляшки ти благодаря!Поздрав! -
Коментирам рядко ,но съм впечатлен -браво !
-
Благодаря, Христов! Една къща може без камина, без мебели, без цветя,без хора, дори без котка - но без врата и прозорци не е къща. Няма как прозорецът да не играе главна роля в едни такива вещно-къщни стихове!
Поздрави и от мене! -
Та, покрай хубавото стихче за твоя прозорец се сетих за една страхотна песен на Вили Кавалджиев! Явно добри неща се получават с главен герой прозорецът!
Поздравче, Венета! -
Благодаря, Таня!Поздрав и от мене!
-
Много, много хубаво! Поздрав!
-
Dimitrov67(Валери):Как позна? Обикновено така завъшват всичките ни вечери - в сговор греем лапи и пети - със сити муцуни и души край камината!
Винаги си добре дошъл, заповядай! -
Dimitrov67(Валери): Благодаря за милите думи! Разбира се, заповядай! Живея със семейството си в къща на доста оживен кръстопът. Под старата круша в двора до късна вечер има народ - знаеш как е - мезе от градината, питие - от герана /не вода, водата там не е годна и за разредител/. Но вече е зима - и мястото на отрудените хора е край камината - с чаша вино и сочна пържолка, да - и с котка досадница. Стана време за коледни гости - заповядай, приятелю! Имаме всичко - колко му трябва на човек. А, да, и кучка питбулка имаме - но не се брои - тя е по-гостоприемна и от стопаните си! Поздрави!
-
Благодаря,Лина!
Надежда, благодаря - много си мила!
Права си, Рада, този прозорец е друг - и не ми е така скъп.Той е нов, с алуминиева дограма - стои невъзмутим на едно място и служи само да пропуска светлината. Другият, ех, другият е един ветеран, видял и преживял толкова много - той все нещо мечтае, все лъже звездите, че ще ги люлее на крилете си -истински романтик и ветреник е той!
Краси, вярно е - върви ми на прозорци! Може би защото усещам прозореца като граничен и твърде противоречив символ - максимално прозрачен, мамещ изкусително навън, приканващ гостоприемно навътре, а всъщност една широко отворена врата, през която не може да се премине. По тази непостижимост прозорецът може да се равнява само с Бога като граничен символ на двата свята - неслучайно и той се явява носител на светлината ...и т.н. Но тези стихове са само шега - затова са в раздел "Хумористични")))) -
Даааа, определено ти се получава с прозорците, Вени!
Това за светлината, дето ти опява като свекърва, е готино!
Много харесах и този стих! -
Усмихна ме светлината на твоя прозорец, макар, че другият ти "прозорец със заковани криле" ми харесва повече!
-
Хареса ми,много!
-
Браво!******
-
Благодаря, трогната съм!
-
"Светлината на моя прозорец
вечер бавно залязва на запад.
Тъмно, страшно – не ми се говори –
ей, котано, да спим – дай ми лапа!"
Страхотно!Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
