Светулчице моя,
мое огънче живо,
умори ли се вече
да светиш?
Умори ли се
да се радваш
на всяка усмивка
и разцъфнало цвете?
Нима ще угасне
твоето огънче,
победено от фалш,
суета и егоизъм
и ще се лутам
сляпа в тъмното?
Няма! Знам!
Винаги ще те има
и ще си с мен -
ще ми светиш като фар
сред бурята,
като оазис в пустинята,
спасителен остров
в безкраен океан.
Ще те нося в мен -
до края...
и в отвъдното!
© Валентина Иванова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
