Светулчице моя,
мое огънче живо,
умори ли се вече
да светиш?
Умори ли се
да се радваш
на всяка усмивка
и разцъфнало цвете?
Нима ще угасне
твоето огънче,
победено от фалш,
суета и егоизъм
и ще се лутам
сляпа в тъмното?
Няма! Знам!
Винаги ще те има
и ще си с мен -
ще ми светиш като фар
сред бурята,
като оазис в пустинята,
спасителен остров
в безкраен океан.
Ще те нося в мен -
до края...
и в отвъдното!
© Валентина Иванова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
