Светулчице моя
Светулчице моя,
мое огънче живо,
умори ли се вече
да светиш?
Умори ли се
да се радваш
на всяка усмивка
и разцъфнало цвете?
Нима ще угасне
твоето огънче,
победено от фалш,
суета и егоизъм
и ще се лутам
сляпа в тъмното?
Няма! Знам!
Винаги ще те има
и ще си с мен -
ще ми светиш като фар
сред бурята,
като оазис в пустинята,
спасителен остров
в безкраен океан.
Ще те нося в мен -
до края...
и в отвъдното!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Иванова Всички права запазени
