Любовта ни дойде ненадейно,
в един светъл миг.
Беше на спирката,
беше странно облечена,
беше специална,
знаех те вече,
не беше случайно,
чувствах се силно добре,
като в случай велик!
Исках да бъдеш до мене много, много щастлива,
даже по време на лято със дъжд,
в неизбежната есен, в зима студена,
в пролет измамена, безжалостно снежна
и за теб да съм истински мъж.
Искал съм, искам го, ще го искам,
но не знам до кога
ще сме влюбени силно, чисто и истински,
както в синьо, безбрежно небе.
© Иван Иванов All rights reserved.