15.10.2014 г., 23:16

Светъл миг

1.4K 0 5

Любовта ни дойде ненадейно,

в един светъл миг.

Беше на спирката,

беше странно облечена,

беше специална,

знаех те вече,

не беше случайно,

чувствах се силно добре,

като в случай велик!

Исках да бъдеш до мене много, много щастлива,

даже по време на лято със дъжд,

в неизбежната есен, в зима студена,

в пролет измамена,  безжалостно снежна

и за теб да съм истински мъж.

 

Искал съм, искам го, ще го искам,

но не знам до кога

ще сме влюбени силно, чисто и истински,

както в синьо, безбрежно небе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...